Как южнокорейците се справят със стреса?

Една от най-често срещаните реплики, които можете да чуете в Южна Корея е 스트레스를 많이 받아요 (сътресъръл мани падайо) или много съм стресиран. Не е тайна, нито е учудващо, че за да оцелее в тази гъстонаселена страна сред толкова многобройна и амбициозна конкуренция както в професинолаен, така и в личен план, животът на човек трябва да тече на супер бързи обороти. Това води в крайна сметка както до физическо, така и до психическо изтощение. Така нареченият burn out става вече масово явление. За южнокорейците всичко трябва да бъде направено още преди да е казано -  빨리 빨리 (палли-палли) - бързо, бързо! - е друга реплика, която кънти отвсякъде.

И така, какво ново е измислила тази напреднала технологично нация като механизъм за справяне с психическото натоварване и стреса?

멍때림 (монгтерим) 
или да се отвлечеш, да се отнесеш, да избягаш

Монгтерим или "удряне на монг" е жаргонен израз, който описва състояние на напълно изключване от действителността. Вид състояние на празнота, при което човек се изключва от грижите на злободневието. 

Как и къде се случва това изключване при положение, че в Сеул почти няма място, на което да е приемливо просто да не правиш нищо? В столицата, а и не само, вече съществуват специализирани заведения или кафенета, чайни, в които се предлага услугата монгтерим. 

Обикновено това са полупразни или минималистично обзаведени помощения с големи прозорци-витрини, които разкриват красива природна гледка. Всеки посетител изкюлчва телефона си преди да влезе бос, като се старае да бъде максимално тих и се настанява на своето удобно място - на пода или на меко кресло с лице към гледката. Остава му единствено да се зарее в природната картина отсреща и да забрави за света извън стените на монгтерим кафенето. Правила няма. Просто седиш и релаксираш. Сам, на спокойствие, не вкъщи, не сред познати лица. Опитваш се да надмогнеш онази опасна комбинация от тежестта на самотата и усещането, че си хванат в капан.

„Толкова съм уморен, че дори нямам време да се изключа. След работа се прибирам вкъщи и трябва да върша домакинска работа, а след това едва имам половин до един час, преди да си легна да спя. Прекарвам това време на телефона си. Така че, с пространство като това, всъщност мога да се съсредоточа върху почивката.“ А. 32 г.