Корейски език – общ поглед

Корейският език се говори от около 80 млн души по целия свят. Той е официален език в Южна Корея, където се нарича 한국어 (хангуго), а в Северна Корея – 조선말 (чосонмал). 

Корейският език не принадлежи към голямо езиково семейство, а сам той сам заедно с негова разновидност – езика, говорен на остров Чеджу (제주도) , образуват Корейското езиково семейство. Не съществува и доказана връзка на корейския език с други езици. Все пак, се забелязват някои връзки с японския език (най-вече по отношение на граматиката), както и с езиците от алтайската езикова група: тюркси, монголски и тунгуско-манджурски. 

Писменост

Преди да бъде създадена корейската азбука 한글 (хангъл), корейският е бил само говорим език без своя собствена писменост. За всички писмени записи корейците използвали класическите китайски йероглифи, приспособени към корейския. Тези йероглифи се наричат 한자 (ханча) и се ползват дори и сега в някои текстове. Разбира се, китайските йероглифи не можели да пресъздат корейските звуци точно, а и били твърде сложни за учене и ползване от населението. Така през 15 в. крал Седжонг заедно със своите придворни учени разработили и представили на народа корейската азбука хангъл – изключително проста и логична писменост, която може да се научи в рамките на няколко часа. По този начин четенето и писането вече не били само привилегия за аристократите, а станали достъпни и за обикновените хора. 

Граматика

При корейския словоред сказуемото стои винаги на края на изречението: подлог - непряко допълнение - пряко допълнение - сказуемо. То е основен носител на информация и значение в изречението. Всички други части на изречението могат да бъдат изпуснати.

Корейският е също така аглутинативен език. Това означава, че към основата на думите се добавят, “залепят” различни частици, които придават допълнително значение към основното значение на корена на думата.

Хоноративност (изразяване на учтивост)

Изразяването на уважение и учтивост е много важно в корейския език и култура. Така както на български говорим на “ти” или на “Вие”, в корейския съществуват четири степени на учтивост, които биват изразявани посредством окончанията на глагола: ~(스)ㅂ니다, ~아/어요, ~아/어, ~다. Абсолютно неприемливо и грубо се счита да говориш на непознат, по-възрастен или по-високопоставен човек на 반말 (панмал) - неуважителен език. 

Освен чрез глаголите, изразяването на йерархичния социален статус на участниците в разговара се осъществява и посредством различни други хоноративни частици форми и думи. От една страна, говорещият може да използва почетни думи и маркери, с които да изрази уважението си към събеседника си, а друга – изразни средства, с които да демонстрира скромност и да постави себе си в "по-нисша" позиция. Един от най-простите примери е думата "аз". Когато разговаряме с някого, на нашата или по-малка възраст, използваме 나 (на), но когато разговаряме с по-високопоставен или по-възрастен човек използваме скрмоното 저 (чо).

Вижте корейската азбука тук: http://minifery.blogspot.com/2011/02/blog-post.html