Стандартите за красота в Древна Корея 1 – Когурьо

 Съвременна Южна Корея е прословутата с изключително високите си стандарти за красота и привлекателният външният вид е издигнат в култ. Експанзията на K-beauty, а по-късно и на K-beauty по целия свят не е случайна. За всички тези процеси има по-дълбоки исторически и социално-икономически причини. В няколко последователни публикации ще разгледаме какви са били стандартите за красота в Древна Корея.

Дамите в Трите кралства

За да разберем в дълбочина култът към красивия външен вид и бялата кожа, се впускаме в едно пътешествие назад-назад във времето, когато държавата Корея още не е съществувала. Целият корейски полуостров заедно с Манджурия - сегашен североизточен Китай е бил владян от трите кралства, от които произлиза Корея: Когурьо, Пекче и Шилла. Те споделяли общ език, култура и митология, както и будизма като обща официална религия. 

Стандартите за красота в кралство Когурьо

Красавиците от Когурьо имали кръгли лица, широки чела и апетитни ханшове – показатели за здраве, жизнерадост и плодовитост. Гъсти вежди с форма на дъга, тесни очички, малки носове и едва забележима линия на устата, винаги по-малка от ширината на носа - чертите на лицата им сякаш се губят в големия бял овал. Единствено ушите им се забележително големи, което явно се е считало за признак на красота. Така са изобразени жените по стенописите в гробниците от Когурьо. 

Все пак, в тази епоха е имало три по-контректни стандарта за красота, които вървели по двойки:

Две черни и-хък (이흑(二黑) – коса и очи; 

Две червени и-хонг (이홍(二紅)) – бузи и устни;

Две бели и-бек (이백(二白) – зъби и плът.

Освен тези стандарти, обаче, се обособил и един друг стереотип, който някои биха определили дори дискриминационен. Жените от по-ниската класа, като работещите в кръчмите например, веднага се разпознавали по тежкия , цветен грим, докато изисканите дами от висшата класа търсели елегантност и носели лек, едва забележим грим като руж в нежен прасковен цвят и червен грим йонджи (연지) само върху устните. По изключение и по специални поводи като при сватба, булките си позволявали да слагат конджи (곤지) – червен грим под формата на точка и върху челата си. За сметка на това, благородните дами се възхищавали на светлия и чист тен на лицето и отделяли много време и усилия в грижа за кожата си. 

  За всичко това, разбира се, се използвана козметика хуа-джанг (화장 (化粧). Както ние разделяме козметиката на бяла и декоративна, така я разделяли и тогава, като козметиката с лотос била особено популярна. Ружът йонджи (연지) от 5-6 в. в Когурьо много приличал на нашия, но там го приготвяли от минерала цинобър, който всъщност може да бъде доста опасен поради съдържанието си на живак. 

Прическата също била важна част от външния вид на жените в  Когурьо. Най-често те носели косите си прибрани в различни видове кокове: кок, навит отзад напред, с краища, които са прибрани в средата на бретона; страничен нисък кок в задната част на главата; кок с коса, висяща покрай ушите; както и други разновидности на кока.