Хеньо: Открийте силата на корейските гмуркачки в "Островът на морските жени"

 Днес ви споделям едно изключително интересно лятно четиво, което ще ви гмурне надълбоко в морските води и корейската култура, или по-скоро културата на морските жени хеньо (해녀, 海女) от остров Чеджу. Автор на книгата е американската писателка с частично китайски корени Лиза Сий, като българското заглавие “Островът на морските жени” напълно съвпада с оригиналното английско заглавие “The Island of Sea Women”. 

_______________________

За книгата

Романът проследява дългата емоционална история на едно силно женско приятелство между две момичета с напълно различен произход, които по стечение на обстоятелствата израстват заедно и стават хеньо. Техните съдби се преплитат с важни исторически събития в Корея – от японския колониализъм през 30-те и 40-те години на миналия век, Втората световна война и Корейската война. Подробностите, с които са описани както семейния бит и живота на хеньо, така и историческия контекст, са наистина впечатляващи и само можем да предполагаме какво голямо проучване е направила авторката. 

“Островът на морските жени” не е роман за масовата публика. Но ако спадате към аудиторията му, той бързо ще ви поеме във водите си и ще прочетете лесно. Тук-таме ще трябва да запомните някоя корейска дума и да свикнете с корейските имена, но все пак това е едно хубаво упражнение за мозъка. И не на последно място, преводът на български от Светлозара Лесева е много добър, което за голямо съжаление е рядко срещано в наши дни.

_______________________

За хеньо

Лиза Сий ще ви разкаже наистина много за чрезмерно тежкия бит и високия дух на корейските гмуркачки от миналото – "изчезващ вид", на който има постветен музей на остров Чеджу (해녀박물관). 

Хеньо са изключително силни, издръжливи и гъвкави. Това са корави жени, на които са разчитали семействата им: майки, бащи, братя, сестри, а после свекъри и съпрузи. Хеньо се гмуркат бременни в студените морски води, за да изкарат прехрана за семейството: морски уши (вид миди), морски таралежи, водорасли и октоподи; често раждат децата си в морето, а след това мъжете им ги отглеждат, защото те продължават да се гмуркат в търсене на морски улов. По-голямата част от улова от океанските недра обаче отива за продан, а хеньо по подразбиране ходи и се гмурка вечно гладна и недохранена. 

Задържа дъха си две минути на дълбочина над 15 метра и когато изплува над морската шир се разнася нейния уникален сумбисори (숨비소리).

_______________________

"Островът на морските жени" е нещо повече от книга за историята на едно приятелство – това е почит към силата на духа, издръжливостта и несгодите, с които са се сблъсквали жените хеньо. Това е книга, която сякаш приземява днешния човек, разглезен от съвременните удобства. 
Докато прелиствате страниците, ще усетите не само соления дъх на морето, но и емоционалната дълбочина на техния свят. Препоръчвам ви този роман, ако искате да се потопите в една по-различна и необикновена култура, и да разберете защо хеньо се смятат за един от най-големите символи на сила и устойчивост в Корея.