Стандартите за красота в Древна Корея 2 – Шилла
За щастие за кралство Шилла разполагаме с доста записи, които ни дават информация за грима и критериите за красота тогава. По онова време и мъжете, и жените започнали да се интересуват все повече от собствения си външен вид и красота под влиянието на идеята за единството на тялото и духа – йонг-юк ил-чхи (영육일치사상). Според тази идеология красивото тяло и красивото лице, предполагали, че под тях се крие и красива душа, към което всички се стремели. Влюбени в пищните златни орнаменти и аксесоари, изисканото облекло, грима и прическата, народът на Шилла създал една епоха на разкош и великолепие по отношение на външния вид.
Чистота на тялото, чистота на ума
Концепцията за красив и чист ум в красиво и чисто тяло, била допълнително подкрепена с въвеждането на будизма в трите кралства и най-вече в Шилла. Хората вярвали, че като почистят и изкъпят тялото си, пречиствали и мислите и духа си, и измивали греховете си. Подкрепени от тези будистки доктрини и собственото си чувство за естетика, представата на хората за къпането се променила и те започнали да се къпят редовно не само в храмовете като тържествен ритуал, но и в собствените си домове. За тази цел били разработени продукти за баня, както и различни средства за парфюмиране на тялото и косите.
Тъй като будизмът предлага начин за прекратяване от страданието на всички хора, независимо от пол и социален статус, тази практика и употребата на измиващи средства и аромати се разпространила широко сред мъже и жени от всички прослойки на населението. Хората миели лицата си и се къпели често, като използвали луга или приготвяли сами един много ефикасен продукт за измиване, а именно паста от смлени зърна червен боб, боб мунг или соя. Зърната трябвало да се смелят два пъти на воденичен камък, след което да се пресеят, за да се получи много фин прах, подобен на брашно. Лицето се измивало само с вода, а след това се натърквало с този прах, разтворен в малко вода – нещо подобно на съвременните ексфолиращи пудри. Очакваният резултат бил напълно почистена и омекотена кожа. Но дори и да измивала добре, тази бобена паста миришела неприятно на сурова риба, което пък довело до неизбежната нужда от аромати и парфюми.
Аромати
За разликата от съвременните парфюми, ароматните съставки, използвани в този период, не били разтваряни в алкохол. Благоуханните есенции от растения, цветчета, минерали и дори от животни били накисвани в ароматни масла и съхранявани в малки, керамични шишенца с разнообразни големини и форми. В най-малките шишенца се съхранявали масла, които служели като компоненти за забъркването на грим и козметика. В малко по-големите шишенца били готовите масла за нанасяне върху кожата, които трябвало да я направят мека и сияйна, а в най-големите шишета се съхранявали маслата за коса.
Коса
В древни времена дългата коса била универсален признак за красота. Жените в кралство Шилла не правели изключение, те също обожавали дългите коси и полагали много грижи за тях – почиствали ги и ги подхранвали с рициново масло и масло от цветовете от камелия, като отвреме-навреме леко подстригвали краищата им. В допълнение към естествените си коси, древните корейки носели аксесоари за коса. С течение време тези аксесоари ставали все по-обемни и по-натруфени и постепенно се превърнали в перуки, наречени гачхе (가체). Гачхе били сложни перуки, които често били накичени с множество допълнителни аксесоари от злато, сребро, скъпоценни камъни и коприна. Твърди се, че гачхе от династия Шилла били по-дълги и по-красиви от китайските перуки. Прославили се като едни от най-добрите и добили популярност в други региони, включително и в части от днешен Китай, те се превърнали в ценен търговски артикул между страните. Изключителното им качество се дължало на огромното количество време и компонентни, които били използвани за направата им.
Култът към бялото лице
Чистото лице и голямото чело били на почит в Шилла. От една страна, съвършеното бяло лице символизирало душевна чистота, а от друга – благороднически произход, т.е. принадлежност към прослойка на общество, на която не ѝ се налагало да се труди неуморно на полето.
Снимка: 전남일보(https://www.jnilbo.com)
Друга важна причина, която стои в основата на култа към светлия тен, била местната митология, свързана със сюрреалистичното появяването на Пак Хьок-гоксе, митичният основател на династия Шилла. Според митичната история вождовете на местните племена се били събрали в планината, близо до един кладенец, за да обсъждат издигането на единен крал, когато внезапно небето засияло със странна светлина: слънцето и луната блестели едновременно, отвисоко се спуснал бял кон и след това един от вождовете открил голямо бяло яйце. От яйцето излязло неземно красиво момче. Когато го изкъпали, цялото му тяло започнало да излъчва силна светлина, зверове и птици танцували, омаяни от чудното явление. Когато навършил 13 години, младежът бил провъзгласен за крал. А оттам насетне бялата кожа и красивият външен вид станали задължителни качества, които трябвало да притежава всеки един вожд.
Цветен грим
Първоначално употребата на цветен грим в династията не била особено популярна, но с течение на времето се развила тенденция да се използва все по-тежък и цветен грим. Това било културно и социално обособено от тогавашните ритуали, които изисквали демонстрация на повече разкош и величие. Жените в кралство Шилла, подобно на тези в Когурьо, обичали да подчертават устните и бузите си с червеникави нюанси. Използвали йонджи (연지) – същия руж като в кралство Когурьо, приготвен с екстракти от шафран. Веждите, които изскубвали, за да може да нанесат бялата пудра, също трябвало да бъдат изрисувани. За целта използвали туш за вежди ми-мук (미묵), който представлявал смес от изгорели сусамови семена, пепел от буково и дъбово дърво и други сажди.
_______________
Вижте също:
Стандартите за красота в Древна Корея 1 - Когурьо
Коментари
Публикуване на коментар